radiola (Рада Димова)
176 3129
31.08.2013 г., 18:31 ч.

Изоставените селски къщи 

  Поезия
818 0 11

 

 

                                 От мъртвите, от празните очи

                                 на изоставените селски къщи

                                 ме сграбчи нещо и ме разболя...

                                 Неназовима, тъмна мъка

                                 прокрадна се от сухото дере

                                 и спря под старата черница,

                                 мутирала от дълга самота...

                                 Безлика мъка и нетърпелива,

                                 повлече ме по дирите на времето –

                                 назад в забравата, назад, назад...

 

                                 Край топли, тлеещи огнища

                                 и край кошари, пълни със живот!

                                 Покрай дувари с цъфнало мушкато

                                 и край поля, погалени от слънце...

                                 И покрай хората, докоснати от Бога,

                                 и покрай майки с рожби на ръце...

                                 Изгубени, обречени души...

                                 Къде са – пита старата черница...

                                 Не зная – казвам – само аз съм тук!

                                 Поглъщам мъката – като лекарство!

© Рада Димова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??