24.03.2009 г., 1:41 ч.

Изпепеляване 

  Поезия » Любовна
1642 3 22
Отиваш си на пръсти... тихо
тъй както и дойде... по мрак,
с душа, препълнена от стихове,
се спъваш в утринния праг.
Усмихваш се, ала едва ли
туй светъл знак ще е, нали:
и слънцето тревите гали,
преди да ги изпепели...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Предложения
: ??:??