17.10.2008 г., 1:31 ч.

Изпий ме!... 

  Поезия
1756 1 20

*          *          *

 

Кипяща кръв съм в чаша тънкостенна,

забравена на масата след пир,

като дух горещ във тяло тленно,

в студената ръка на луд "Вампир"...

Кипя горещ - безкрайно нежен,

бълбукам и искря, като шампанско,

дъхът ми... хладен и небрежен

... на старо вино - Италианско...

Излях се сам - по воля своя...

Изпий ме! Глътките не брой!

Докоснеш ли ме с устни - ще си моя!

А аз завинаги ще стана твой...

Ще плисна бурно в твойте вени,

ще лумна като огън в твойта плът,

Ще те превърна в част от мене,

докрай ще бъда - твоят път...

В чаша тънкостенна съм притихнал,

заложил съм се - като стръв

с надеждата... да те усмихна,

да заживея в твойта кръв...

 

Ела... и докосни ме с устни!...

 

*          *          *

http://www.youtube.com/watch?v=BsuUlzjceCA

 

© Валентин Желязков Всички права запазени

Произведението е включено в:
  1098 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??