5.02.2005 г., 23:08 ч.

Изпитаната любов 

  Поезия
1741 0 7

Кратък е живота, тъжна е нощта,
нежни са звездите, обляни в тъмнина,
гладко е морето, и тъне в тишина,
колко е красива и страша любовта.

Мистерия обвива моето сърце,
сияние проблясва в моята душа
и искам да те пазя в своите ръце
и вечно да си моя в непрогледната мълга.

Но погледна ли те пак в този мрачен ден,
в гърдите си усещам тежките сълзи,
на моето сърце - биещо във мен,
и усещам колко много, силно ме боли.

Но знам че ще те помня, дълго след това
и зная че ще пазя за тебе този спомен
от това че те разбрах, че всичко бе лъжа
и че дълго ще горя на този бавен огън.

И аз ще съм щястлив въпреки това,
че мисля си за теб и пържа се сега
Защтото знам, изпитах какво е любовта
и още малко ще я помня, а след това смъртта...

Кратък е живота, тъжна е нощта,
нежни са звездите, обляни в тъмнина,
гладко е морето, и тъне в тишина,
а аз лежа убит, от твоята лъжа...

© Борислав Попов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мистерия обвива моето сърце,
    сияние проблясва в моята душа
    и искам да те пазя в своите ръце
    и вечно да си моя в непрогледната мълга.

    !!! Без думи!6+
  • БЕЗ КОМЕНТАР! ПРОСТО 6+!
  • ти май си наистина влюбен?Пишеш хубаво...
  • Много е добро...Бих писала повече от 6, ако можеше
  • Ох тази лъжааа Гадна е ама какво да се прави...
    Поздравления за прекрасното произведение
    А, и като се замисля (загледам) интересни фамилики си имаме с теб
  • Нинче мило права си!!!....тъжно е , но е готиноБраво!давай все така,Боби!
  • Много красиво,но и много тъжно!Имаш 6 от мен
Предложения
: ??:??