Изплакано

17.02.2015 г., 13:03 ч.

Поезия » Любовна

539 1 2

крилото на гарван
със писък убива нощта
разкъсва вените на живота...
от окото ми капва студена сълза...
(мисълта е, всъщност,
ефирна гарота)
изгубвам се в спомени...
носена бях на ръце...
и Великата Блудница бях...
със дарено от някого
чуждо лице...
и умирах от страх... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Изплакано

Искате да прочетете повече?

Предложения