4.11.2017 г., 13:08 ч.

Изплакано стихотворение 

  Поезия
498 6 6
Светло ми е насред гробище,
нищо че другите плачат.
Сбират се кълбести облаци,
за да омесят погача.
Гладни за хляба са живите.
Оттатък всички са сити.
В земята черна преливаме
за всеки небесен жител.
Черно е виното, ангели.
Сладко-горчиво от мъка.
Елате да ни нахраните
с небесната си заръка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвета Иванова Всички права запазени

Предложения
: ??:??