Изпод облак си тръгва денят...

29.12.2006 г., 14:53 ч.

Поезия

501 0 2

Изпод облак си тръгва денят
и заспива. Скрива се светлината.
Иде нощ, със сенки обвита,
тайнствена, недооткрита.
Голяма и светла, тази луна,
тази нощ бди над съня ми.
Ала все така, остават в нощта,
тъмни следи неразгадани...
Не се питам, не искам да зная,
тези следи неоткрити!
Нека луната, тази нощ бди!
Отпускам се, търся светли,
мечтани следи...те към утрото
светло извеждат, и лъчи,
колко много лъчи...във косите
на зората проблясват!
--.08.2006г.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Night^Angel (Пейтън)

2006-12-30T00:20:10+02:00

На мен ми харесва! Много добре си описала страха от непознатото и преходното. И все пак... "винаги в края на тунела има светлина"! Поздави!
изречена (Мая Попова)

2006-12-29T19:48:56+02:00

объркан е малко този стих, Джейни... оправи "нощните".