Използвано сърце
Очите ти блестят с желание,
и нежност в тях прозирам.
Но зная някой ден без колебание
с огромна мъка ще се взирам.
Ще ме раниш дълбоко, зная аз
и тръпна плаха, но щастлива.
Греховна и изпаднала в екстаз,
страстно влюбена и жива.
Зная. . . че ме чакаш
потегнал своите ръце.
Да утолиш желанието си във мрака
и да ме захвърлиш - със използвано сърце. . .
П.С. - Това ми е едно от първите стихове, така че е нормално да не е мн изпипано :)
© Ирина Всички права запазени