Изповед
Събуди в мен един копнеж,
събуди някакъв стремеж,
забравени чувства породи,
появата ти ме плени.
Помислих, че някой ме желае
и за моето сърце мечтае,
помислих, че любовта
стои на моята врата.
Излъгах се, че си - ти
и нещо в мен се счупи,
какво ми е не знам сега,
но знам, че всичко е суета.
Тъгата - спътница ми е
във изстрадалото ми сърце,
но чувствам, че любовта ще победи
и нови чувства ще роди.
Ще дойде Тя аз знам
с най-горещия си плам,
не ще стои на моята врата,
ще влезе шеметно в очакващата ми душа.
© Мария Всички права запазени
Поздравления за стиха!