ThE_MoDeL_BoY (Ивайло Валентинов)
13 9
17.10.2008 г., 1:46 ч.

Изповед 

  Поезия » Любовна
944 0 2
Изповед

Сега пред мен стоиш и ти,
гледаш ме със влюбени очи.
От мислите ми даже ме боли,
а думите ми станаха искри.

Но пожар ли ще запаля,
или душата си ще проиграя?
Че обичам те аз още зная,
ала истината ще призная.

Ти беше моите крила,
в дъждовния ден светлина.
Ти беше въздух и вода,
надежда, радост, топлина.

Но ти никога не ме прегърна,
на чувствата ми не отвърна
и сега аз ще си тръгна,
радостта отново ще си върна.

Погледни в очите ми,
в искрата на сълзите ми,
докосни се до душата ми
и там ще видиш мечтата ми.

В нея вече ти не си,
но сърцето ми не се освободи,
за тебе още то тупти
и душата ми не ще да му прости!

Мислех, че открил съм любовта,
но и това оказа се лъжа...
Без тебе ли да продължа?
Но как сърцето си да спра?

© Ивайло Валентинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??