5.06.2009 г., 23:48 ч.

Изповед 

  Поезия
686 0 5
Аз знам, че онзи слънчев лъч, отгоре,
Ме гледа с нежност и това си Ти.
Но скрито в мен, едно небе от болка
не спира и не спира да вали...
В памет на Д.И.
Приеми в прегръдките си, мамо,
своето пораснало дете,
не мисли, че вече съм голяма,
в мене бие детско сърчице.
Не, не моля, не виня -и даже
аз съм си виновна - може би...
Ала чуй какво ще ти разкажа - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Иванова Всички права запазени

Предложения
: ??:??