9.12.2009 г., 20:23 ч.

Изповед 

  Поезия
712 0 10

Изповед

 

Опитах се да бъда пролет свежа

и като ручей бистър пак да се родя.

Да ме отпиваш с жажда на пустинник...

Но ти замина и при мен не спря.

 

Опитах се да бъда топло лято.

Да грея със жарта на юлско слънце.

Целувах страстно, както прилив пясъка.

Но чезнех бавно - изгоряло зрънце.

 

Опитах се да бъда пъстра есен

и все различна в теб да се оглеждам,

но с птиците отлитна мойта песен

и спомени-хербарии нареждам.

 

Опитах се да бъда бяла зима.

Да ме обикнеш чиста като първи сняг,

но с вихъра на буря ме отмина

и в тишина безкрайна ме остави пак.

 

Опитах се накрая да съм себе си -

една жена, за обич закопняла.

Фрегата, пропътувала безбрежия,

и топла стряха с покрив и жарава.

 

Опитах се сълзите да преглътна.

Да ги превърна в красота от думи,

които да възпея в нежна песен,

но моята китара е без струни.

 

Но нищо...

Аз опитах...

© Детелина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??