В оловносивото на здрача,
под сърпа на нащърбена луна,
заслушан как вълните плачат,
пресрещна ме подпийнала жена.
Дайте ми цигара, господине.
Подадох полупразния пакет.
Помислих, ще припали, ще отмине,
случва се да има и такъв момент.
Спокойно седна на влажния пясък.
Подадох й огън. Запалих и аз.
Близо се чу от гларуси крясък.
В косите й бриз, танцуваше валс. ...