25.01.2006 г., 19:55 ч.
Изповед
Защо когато те видя,сърцето ми започва да трепти,
защо когато ме погледнеш,очите ми се пълнят със сълзи?
!Защо ли?-може би, защото ме рани,
или просто защото се влюбих,влюбих се и ме боли!
Но ти накара ме да тръпна,дори за миг да бе това,
ти отново се отдръпна и погуби любовта!
Сърцето ми отново плаче,отново с кървави сълзи,
отново те се стичат по лицето,потънало в дълбока скръб,
ти уби в мен детето,ти отново ми обърна гръб!Т
и с мен се подигра,ти душата ми ограби,т
и погуби любовта,ти погуби младостта ми!
Аз те обичам и това е моята грешка,
аз на сън името ти сричам и
болката е вече нечовешка!
Плача много,не мога да спра,а
сълзите по лицето показват дълбините на моята тъга!
Ти ме погубваш!Ти ме убиваш!
Защо в теб се влюбих,защо от мъката загивам?!
Искам всичко да ти кажа,да си наясно с това,
което ти ми причини,
искам да те изгоня от мислите си и от моите мечти!
Аз те обичам и ти не разбираш, какво е да плачеш,
защото те боли,защото си изгубил
човека от собствените си мечти!
Защото ти целуваш някой,към който не изпитваш нищо
и лъжеш себе си и всички,но лъжеш без да го искаш!
Защото обичаш някой,който се прави на светец,
а после истината го признава за най-големия лъжец!
Аз те обичах,обичам те и сега,но защо е нужно
да продължавам да страдам и да мъча бедната си душа?!
Но някой ден ще съжаляваш за това,което ти ми причини
и този някой ден аз ще се смея и тогава ще страдаш ти,
ще бъде време да научиш какво е да те БОЛИ!!!
Посветено на една истинска обич,която бе удавена в сълзи и лъжи...
защо когато ме погледнеш,очите ми се пълнят със сълзи?
!Защо ли?-може би, защото ме рани,
или просто защото се влюбих,влюбих се и ме боли!
Но ти накара ме да тръпна,дори за миг да бе това,
ти отново се отдръпна и погуби любовта!
Сърцето ми отново плаче,отново с кървави сълзи,
отново те се стичат по лицето,потънало в дълбока скръб,
ти уби в мен детето,ти отново ми обърна гръб!Т
и с мен се подигра,ти душата ми ограби,т
и погуби любовта,ти погуби младостта ми!
Аз те обичам и това е моята грешка,
аз на сън името ти сричам и
болката е вече нечовешка!
Плача много,не мога да спра,а
сълзите по лицето показват дълбините на моята тъга!
Ти ме погубваш!Ти ме убиваш!
Защо в теб се влюбих,защо от мъката загивам?!
Искам всичко да ти кажа,да си наясно с това,
което ти ми причини,
искам да те изгоня от мислите си и от моите мечти!
Аз те обичам и ти не разбираш, какво е да плачеш,
защото те боли,защото си изгубил
човека от собствените си мечти!
Защото ти целуваш някой,към който не изпитваш нищо
и лъжеш себе си и всички,но лъжеш без да го искаш!
Защото обичаш някой,който се прави на светец,
а после истината го признава за най-големия лъжец!
Аз те обичах,обичам те и сега,но защо е нужно
да продължавам да страдам и да мъча бедната си душа?!
Но някой ден ще съжаляваш за това,което ти ми причини
и този някой ден аз ще се смея и тогава ще страдаш ти,
ще бъде време да научиш какво е да те БОЛИ!!!
Посветено на една истинска обич,която бе удавена в сълзи и лъжи...
© Ивето Стоянова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Харесва ми!Много чувствено и изживяно...но все пак мисля че има върху какво да поработиш.Допада ми, защото напомня за моите стихове, които съм писала на твоята вазраст!Пожелавам ти...много успех миличка!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
