17.07.2016 г., 22:31 ч.

Изповед 

  Поезия
551 0 4

Отива ти... синята риза,

покрита с бели райета,

между тях 

тюлена нежност прозира...

Разяжда ме с мастило,

върху лист хартия.

Пази си ризата, море!

Слънцето лукаво се усмихна.

Ще я разкъсат хилядите гласове,

които в теб ще влязат

без да се замислят...

Татуирали в душите грехове,

в сърцето ти ще търсят -

чисто място...

Единствена надежда си, море

... като свещеник да ни изповядваш

всяко лято!!!

© Нони Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??