TodorNikolov.1 (Todor Nikolov)
47 110
22.01.2019 г., 13:19 ч.

Изповед 

  Поезия » Любовна
689 1 4

 

Изхлузи се и този ден,
подобно на петак
из скъсана кесия.

 

Превалят миговете ми
на таз земя,
макар живяни
пълноценно и щастливо!

 

Извезвам пак в душа
моите години
безвъзвратно разпиляни!

 

А Помня! Никой бях,

преди да те открия!
И светло ми е вътре
още че те има!

 

Поседни за кратко
на трапезата ми скромна!
Отчупи от хляба и
налей си чаша вино!

 

Подаръци не ми носи!
Аз не искам, ни пари,
ни чест, ни слава!
И хвалби не искам!

 

Искам само да те видя!
Ръцете ти да подържа за малко!
Да се губя  в погледа ти на дълбоко!
Да се убедя че съществуваш!

 

Че си истинска, а не илюзия или магия!
Топличко да те прегърна, 
като за последно,
преди от този свят
да си отида!

 

/21. 01. 2019/

© Todor Nikolov Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??