Хванал съм се за тебе като удавник за сламка
Моя последна любов.
Към всичко загубено и всичко намерено.
Към всичко, което е живо.
Като глътка кафе в планинско бунгало
И навред тишина.
Аз просто минавам от тук, а незнайно защо все се мъча да грабна света.
Дъщеря ми ме учи как се живее, а синът ми ме гледа със укор.
Спомени ставаме лека, полека, и помъдряваме в нашия път.
Моите ясновиждащи дни намаляват, и стават все по-малко и малки, и как само ми липсват.
Господи, как ми липсват тия нощи и дни.
Колко приятно е да си мисля за тебе ...