Незабравима (Кремена Стоева)
243 8710
9.07.2007 г., 14:03 ч.

ИЗПОВЕД 

  Поезия
1037 0 21
 

От война се завръщам...

Коя ли? Поредната...

Не ме питай добре ли съм...

Само убивах...

От стрелбата куршумен съм,

чувствам и спусъка -

по-студен е от айсберг,

а ръката - изтръпнала.

Окуцях от гранатата,

хапеща кърваво.

Търколи се до мен

и пророних молитва.

Във очите ми беше

тревисто и смуглаво,

напоих със кръвта си пръстта

и притихнах...

Аз съм просто войник,

ти недей съжалява.

Свикнах бързо да стрелям.

Чужди битки да водя.

Оскотях от безверие...

Не, не ти трябвам.

Вече нямам душа,

нито грам умиление...

И другарите... виж ги.

Все под строй наредени.

Отпочиват си тихо...

Сковани с пирони.

А надеждата майчина...

Тя ли? Къде е?

Няма кой и сълзица за тях да пророни.

Все по-малко мечтая...

И с кошмари живея.

Всеки сън, посетил ме, със ножа изрязвам.

Е, какво да ти кажа?

Не горя... Само тлея...

Че се борих за нещо... в което не вярвам.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??