Във мъка отново е потънало моето сърце,
този път не ме нарани някое момче...
Животът тъй злобно със мен се подигра,
съдбата най-коварно и подло ме изигра...
След толкова много проблеми,
преминала през много болка и тъга...
Нямам сили вече да се боря...
оставам сама, не искам никой... Искам тишина...
Сигурно било е писано животът ми да бъде черен...
но къде се среща такава болка, самота...
В тъмнината, обгърната в черно...
ето, вече сливам се с нощта... ...