nejnost (Пепи)
20 57
19.06.2007 г., 21:12 ч.

Изповед 

  Поезия
1172 0 5
Изповед

Понякога обичам самотата.
И сгушвам се в топлата й гръд.
Отпускам се и се потапям,
във спомени, в отминалите дни.

Понякога обичам тишината.
И полъха на тихия ветрец.
И късно вечер, взирайки се в мрака,
в безкрая с хиляди звезди.

Понякога обичам да се питам:
Къде си в този миг?
Добре ли си?
Щастлив ли си?
Или тъжиш?

Тогава в този миг,
вулкан във мен изригва.
Заливат ме копнежи,
болка и несбъднати мечти.

Не ще те имам вече!
Знам!
Душата стене,
сърцето ми кърви.
Сълзи по скулите се стичат,
неканени, нечакани.
О, болко тежка, спри!

Разкъсваш ме на хиляди парчета!
Разяждаш тялото ми,
но духа ми НЕ!
Помни, каквото и да става.
Аз няма да се дам!
Наяждай се и си върви!!!

Глава ще вдигна гордо!
Сълзите ще изтрия!
Душата си ще излекувам!
Сърцето пак ще затупти!

И пак ще се усмихвам!
Напук на всичките злини!
Приятелска ръка отново ще протягам!
Защото съм една добра душа!
Защото съм ЖЕНА! 
Пепи

© Пепи Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво на теб Пепи
  • ,,Защото съм една добра душа!Защото съм ЖЕНА!''
    Така си е! Но и стиха ти е много добър!
    Браво, Пепи! Продължавай все така!
  • Мила, казах ти вече че стиха ти е страхотен, сега ще го напиша и тук. Съумяла си да кажеш всичко с него. Ти си невероятна!!!
  • Хареса ми много стиха ти!
    Поздрав!
  • Харесва ми оптимизма ти!!!
    Хубав стих!!! Поздрави, Пепи!!!
Предложения
: ??:??