Изповед
Господ гледа, Господ чува всичко! -
казват старите ни баби,
но ще излекува ли един дух
човешките ни смъртни рани?
Приживе всеки грешки прави,
после бавно се завръща, стъпвайки назад
под звука на църковните камбани.
В очакване на нещо ново, свято,
надеждата си трупа като от птици ято,
не дочакали до есента,
те посрещат своята съдба.
А щом сега в облаците аз летя,
то утре ще съм заровена в пръстта,
едно изгнило тяло, храна за живи твари,
ала се сещайте за мен в миговете преживяни.
Но нека днес да се помоля
да имам сили, Боже, воля
живота си да подредя,
да срещна нея - любовта
и колкото и грешки да направя,
приятелите ми да не забравя.
Да възпитам свойте деца
да бъдат хора със сърца.
Дай ми сили днес да продължа!
Макар и не по твойте правила,
ще застана горда пред света.
До мене ден и нощ бди,
за хилядите грешки ми прости,
нека нов човек от мен да се роди,
от сега и занапред да имам вяра и късмет!
А дойде ли заветният ми час,
вземи душата ми под твоя власт.
Сега ти казвам: Бди над мен!
Дано грехът ми да е простен!
© Цветомира Тинкова Всички права запазени