12.06.2011 г., 11:12 ч.

Изповед 

  Поезия » Любовна
784 0 3

Живея в свят, от мъка изтъкан -

понякога я виждам във очите ти.

И в моите я има, точно там,

където вечер ронят се сълзите ни...

Нощта е тъмна и студена, без звезди,

една цигара осветява тъмнината.

Ала и тя безмилостно гори,

припуква леко, нарушава тишината...

И бавничко умира. Като нас.

А всъщност не умираме ли всички?

... е, аз искам искрено във моя сетен час

да съм обичана. А ти не искаш ли?

© Монс Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??