Отражения танцуват сред мрака студен,
сълзи заледени процеждат се в мен,
кървави капки чертаят мечти
от сънища празни в твойте очи
и ласки ефирни преминават през теб,
от думи напразни, държащи ме в плен
на празна обвивка от лъскав сатен,
ветрове от лъжи разпиляват това,
което наричах аз някога моя душа
и гледам към себе си, отразен в нежен блян,
че бил съм обичан....че бил съм ..желан.
© Йордан Попов Всички права запазени