Изтрих те от сърцето и ума си,
не зная как, но го направих...
Прогоних те и от дома си,
от болката безкрайна се избавих!
Вървя по пътя си съдбовен,
вървя и мисля си за теб...
За този мой копнеж чутовен
по теб, безумен, несломен!!
Усмихвам се на трепетните струни,
болезнено опънати във мен...
И преко болката, обичам,
запазвам този спомен съкровен!! ...