Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2547
18.10.2014 г., 20:25 ч.

Изповед на дивия бръшлян 

  Поезия
994 0 7

 

Имам едно предимство:

не съм бил никога лош.

 

Спъвам се в камъни, падам и ставам,

сурвам се в пропасти, но оцелявам,

не знам нито ден, нито нощ,

 

никакво време! – мога единствено

с мишци и жили и мускули

да се катеря по урвите –

 

как,

как да съм лош?

 

Че лошотията си е разкош –

трябва ти време и трябват условия,

за да завиждаш и да злословиш,

за да забиваш ножове във гръб

и да крадеш и да лъжеш и мразиш,

и да злорадстваш, когато прегазваш...

 

Как да съм лош? Нямам време!

 

Ах, ако стигна до синия ръб,

онзи, последния – горе, над мене,

малко преди да умра,

няколко мига преди да умра,

 

само ще искам отново да съм слънчоглед.

В слънцето да се взра,

да премигна

и да умра.

 

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??