5.09.2022 г., 21:32 ч.

Изповед на моята душа 

  Поезия » Любовна
1018 0 1
Не се обаждаш ти нито нощ, нито ден,
не ме търсиш и забрави за мен...
Не ти липсвам аз явно вече,
защото съм от тебе далече...
Седя си в стаята сама,
сълзи роня и стихове редя..
Защо такава е моята съдба,
далеч от тебе аз да съм сега?
Ти за мене може и да забрави
и може и мен да остави...
Може би аз вече ти омръзнах,
откакто не ми пишеш писма, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вероника Павлова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Това, което душата премълчава »

19 място

Предложения
: ??:??