24.11.2011 г., 20:51 ч.

Изповед на обичаща жена 

  Поезия » Любовна
1113 0 2

Седя и чакам да се появиш,

да махнеш с ръка, да кажеш нещо...

но те няма,

без теб самотен е светът

и душата разпиляна е...

без теб не мога,

а с теб умирам...

сърцето ми не спира да кърви,

иска те, дори да ме убиваш.

Знам, че наранихме се жестоко,

направихме си рани тъй дълбоки...

но мъжът за мен си ти

и ще се боря да те върна!

За да те видя пак до себе си,

ако трябва и света ще преобърна!

Дай ми само капка Ти надежда,

дай ми знак да продължа...

Покажи ми, че си струва,

кажи, че още ме обичаш...

Вслушай се в сърцето - то не лъже

то всичко ще ти каже...

Без теб животът ми е толкова празен,

скучен, тъжен и студен...

Откакто тръгна си -

сълза подир сълза се стичат по лицето ми,

ела и излекувай болката в сърцето ми...

Без теб съм нищо, не разбираш ли?

Отвори очите си и виж,

че тази болка е реална, истинска е...

Вече няма нищо скрито или премълчано...

Върни се Ти при мен

и щастливи ще сме...

Нека се обичаме без упреци и страхове,

стига да повярваш, знаеш, че можем!

Ще седя в стаята студена, очаквайки те,

очаквайки те да се върнеш

при мен и моето сърце...

Да съберем разпилените парченца,

да слеем в едно сърцата и да се обичаме!

Надеждата за теб ще ме крепи,

но до кога, не зная...

затова не се бави,

а при мене се върни!?!

© Ивка Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така е.... Благодаря ти!Аз съм я намерила ,просто трябва да се преборя за нея
  • Тъжна изповед!Пожелавам ти да срещнеш любовта и да си заобиколена веч от светлина!Поздрав!
Предложения
: ??:??