renika67 (Ирена Георгиева)
150 174
25.09.2011 г., 1:17 ч.

Изповед на поетеса 

  Поезия
783 0 13

Не просто съм жена, а поетеса...

и нижа в рими - мисли от сърце,

написаното знае си адреса,

играе моливът във моите ръце.

 

Не искам да съм тъжна, но боли...

Щом стихове такива се занижат,

пробито е сърцето и кърви...

А думите при мене рани ближат.

 

Изливам си душата на листа,

сълзите тежки вече дупки правят,

със стих изплакан блясва съвестта,

пред тежък съд дори да ме изправят.

 

А дума казана е като хвърлен камък.

Написаното - два пъти тежи...

Зазидана във собствения замък

от стихове... душата ми твори!

 

Прегръщам музата, на прага щом  почука,

охотно я посрещам у дома,

доволна, че издуха прахоляка

пред моята забравена врата.

 

И с тази моя изповед на поетеса

завеса вдигнах пред разголена душа,

открила думичките истински къде са -

не се срамувам да се съблека...

© Ирена Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??