12.02.2017 г., 19:33 ч.

Изповед от дъното на бутилката 

  Поезия » Свободен стих
416 0 8

Хич не ми се изтрезнява
и не ми се връща в тази
плява тъй наречена - живот
дет живея като скот
римите ми са безлични но
са искрени... цинични
знам че туй
не е решение
но си пиша с настроение
слава няма да намеря 
и със никой се не меря
идва си ми то отвътре 
постоянно ме човърка
та за туй не ме съдете
и човеци вий бъдете
защото живота е маскарад
братеца предава брат
нека бъдеме добри
Бог да ни благослови.

© Христо Манчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ех Еси, само Ти можеш да ме мотивираш както никой друг..Благодарен съм,че има такива стойностни хора които вас приятели. Благодаря за оценката и на Теб Владимире, Янкова, и на всички добри хора които ме разбират и усещат
  • Хубаво стихо! Браво!
  • Хареса ми .Хубаво е.
  • Не ми прилича на пиянско бръщолевене Има дълбок смисъл И въобще не са ти безлични, нито чак толкова цинични римите. Важно е да продължиш да пишеш със същото настроение. Поздрави и усмивки от мен!
  • Радвам се, че Ти харесва Стойчо
  • Уау! Много е добро. Браво.
  • Благодарско Ябланджиева
  • Пиши си, пък другите да решават. И аз така! Поздрави!
Предложения
: ??:??