Тя е толкова хубава, Боже!
Като бяла икона е светла.
И изпитвам и радост, и болка,
че съм смъртен до нейната вечност.
Сякаш право в сърцето покълва
безтелесната нейна усмивка,
разцъфтяла свенливо, безмълвна –
не приляга на тленно момиче.
От безкрайност я помня и чувствам.
Като сянка от сън. Като рая.
Че се сбъдна, е моето чудо.
Как обича се друга? Не зная. ...