7.03.2023 г., 16:29 ч.  

Обичта на художника 

  Поезия » Любовна
506 3 7

Тя е толкова хубава, Боже!
Като бяла икона е светла.
И изпитвам и радост, и болка,
че съм смъртен до нейната вечност.

 

Сякаш право в сърцето покълва
безтелесната нейна усмивка,
разцъфтяла свенливо, безмълвна – 
не приляга на тленно момиче.

 

От безкрайност я помня и чувствам.
Като сянка от сън. Като рая.
Че се сбъдна, е моето чудо.
Как обича се друга? Не зная.

 

Тя роди се от мен, и навярно 
сетива съм ѝ дал, да живее.
Плът от моята горест и вяра.
Кръв от тези бушуващи вени.

 

Накажи ме за вечни години!
Тази обич е, знам, невъзможна.
Без страстта ми – е просто картина.
А без нея – не съм аз художник...
 

© Миглена Миткова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??