Самодива (Вики)
536 5966
7.02.2018 г., 19:14 ч.

Изпращане 

  Поезия
1646 19 17

По склоновете стръмни на деня
се спускаше безименен скитáлец.
Животът му – сурова планина,
поглъщаше угасващия залез.

И като в стар, почти забравен филм,
пред погледа му всеки миг премина –
рисуваше цигареният дим
годините – картина след картина.

Приседна уморен на камък бял,
виденията с поглед да изпрати.
Пълзи студът през дрипавия шал –
навярно, дял последен от съдбата.

Отново е момчето в леден дом,
отново е наивникът, глупакът...
Мечтите в изтърбушен, сляп вагон
качиха се... и бавно тръгна влакът.

Но пътят има край. И свършва тук.
Отпусна се в прегръдките на мрака.
Привикнал с всичко, тръгна си без звук,
а камъкът сълзите му изплака. 

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Носталгията по "отминалото време", носталгията по невъзможното, носталгията по това, което вече никога няма да се случи, а е било или е могло да бъде... Тази носталгия е физическа болка, като че ли... Така го видях твоето стихотворение и много ми хареса, именно заради тези бликащи от него чувства.
  • Талантлива! Завладяваш с искреност и образност, браво!
  • Едно тъжно сбогуване с живота, от който са останали само бледи спомени...
    Внушения и образност, които те задържат под стиха...
    Поздравления!
  • Великолепен, дълбоко въздействащ стих, Вики!... Поздравявам те, също и майстора за избора!... В любими.
  • Много силно, Вики!
  • Докосна ме много с този стих, Вики. Грабна ме. Браво!
  • Пътят има край.
    Така е.
  • хубаво
  • Поетично облечен един живот.,с малко думи и метафори,създава образност,в която и ние се потопяваме...И Браво,Вики,хареса ми !
  • Песенно, хваща за сърцето и слага категоричен подпис, че авторът е талант! Радвам ти се!
  • Поклон пред таланта ти, момиче!
  • Винаги внушаваш силни емоции, но тук направо надмина себе си!!!
  • Винаги си на ниво, Викс! Който си може си го може! От нищото идваме и в нищо ще се превърнем, все някога пътя свършва.
    Хубаво би било обаче, когато погледнеш назад картините от миналото да те топлят...
  • В тъгата искреността винаги е най-силна, защото тя самата е катарзис! Много докосващ и истински стих за преходното и вечното!
  • Тъжна си тук, Вики, но отново вълнуваща...
  • В песента Клоунът на В. Найденов би могло да се замени текста на Живко Колев с този.
  • Тъжна ретроспекция на един живот в няколко строфи...
Предложения
: ??:??