2.02.2008 г., 8:05 ч.

изпращането 

  Поезия
588 0 10

Потъва стон. Все по-навътре.

Раздира. Мислите пристяга,

пулсира сънено в гърдите,

разнищено заспива по очи.

 

Изригва дъх. Все по-високо.

Разтваря облаците. Смог.

Изплува над предела вопъл,

не черни врани - гълъби кръжат.

 

Икони мокрят ходилата,

молитви вплетени в косите,

очите трепват - хвърчила.

Последното изкачване.

 

Поглеждат храмовете в нея,

в стените няма вече рани.

На диво слънце само ароматът

и първи стъпки - новото начало.

© Ася Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??