Влюбих се още в мига, в който те зърнах,
В очите ти,
В пръстите, с които оправяш косата си,
В прехапаните устни.
В носа.
Да ми пазиш дупето,
Да ми пазиш белега,
И Гласа ти да чувам - цветната флейта,
с която надпяваш грохота на сивите клавиши.
Тръгнах след теб,
Да науча астрология,
Да подредя звездите,
Да повтарям всяка крачка.
Голямото куче, поело по следата на своята Сириус,
Вперило поглед в изгрева,
Очертал твоята сянка.
Сто нощи тишина.
Сто липи ми напомнят всяка пролет,
Как ухае дъхът ти, когато се смееш.
Сто пъти затварям очи,
Да спра, да виждам танца на гърдите ти, когато вдишваш.
И си казвам - забрави я.
Не е твойто пътуване.
Този полет затворен е.
Не теб чака.
Отивай си.
И сега завърташ шия,
Изпуква,
Искам да чувам този звук много сутрини,
Докато лежиш на ръката ми.
© Боромир Всички права запазени