Изпуснеш ли момента ще е късно
Изпратените думи, знай, разбирам,
кодирани са знаци на копнежа ти.
В душевно шкафче до една ги сбирам,
прошумолят ли тихичко - разнежват ме.
Ала сърцето ненаситно е, прости ми...
И грешна съм навярно, но не могат
да ме заситят думите-трошици,
гладът за страст е парещо огромен.
Не мога да съм кротка и да тлея,
в кръвта ми огънят бушува страшно.
Сто дяволи под кожата беснеят.
Внимание - дерат гърла - опасност!
На лудостта вържи без страх очите,
желаеш ли ме - взимай ме, нахъсано.
Дорде е време, скачай във огнището
... че утре може да е твърде късно.
© Жанет Велкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Tакава си си ти- стихийна!
-
Абе, ей, кукурЯнче такова Благодаря ти!
...и на всички, които бяха тук
Анна, Милена, Райна, Ачо, Али -
Фурия си отвсякъде... Аз затова ти казах, че от теб се уча.
Адмирации и прегръдки за тази красива авторка!!! -
Тука думите са излишни, а героите обречени.
Като стихийно бедствие си връхлетяла.
Поздрави и почитания! -
Горещо, нахъсано и дръзко!
Ей, дяволче, поздрваления! -
Мечтите са безплатни, Сър
Пък и това е от раздел несериозни с подзаглавие "Казвам ти дъще - сещай се снахо"
Благодаря и на разбушувалата се Су. Де. -
"На лудостта вържи без страх очите,
желаеш ли ме - взимай ме, нахъсано."....
Еееееееееее.... това е... велико!?!?
Внимавай, мъжете може да се размечтаят за Осми март... -
Разбушува ме!
Поздравления! -
Лудите ми калинки то и аз така, а като изтрещея, ей такива ги раждам Ели, Су :*
Мими, Ками, Огнений Лати благодаря ви! -
Джу, този го сготви на бавен огън. Това ще преспи сетивата му и дорде се усети ще е оглозган
Прощавай, изтрещяла съм от сутринта -
Я виж ти какъв огън е пламнал тук!
Хареса ми нежността в началото, постепенното припламване и пожарът на финала.
Поздрави! -
И аз греба със пълни шепи днес, защото кой знае дали ще има утре!!!
Поздрави, Жан за огненото стихо!!! -
Пламен Огнянов съм, харесвам огнените стихове!
-
Огнено и копнежно...
-
Силвеее, с глас се смея, вярваш ли ми :* Ще си поръчам, спешъл за мен благодаря ти за настроението!
Ради, така си е, но само смелчаците го разбират
Кети, саТба, душата -
Омагьосващ огнен стих!Дали има тайфун, кръстен на теб?Поздрави!
-
Утре може да е твърде късно да ти кажа, че опасностите не са толкова опасни, скъпа Джу!Вдигнала си пак адреналина!Поздравче!
-
Огън жена! Такива сме ние, поетесите, не се засищаме със трощици!
-
Благодаря гореееещо на всички пироманогости Любима, Ирен, Елена, Любо, Доче, Кери, М., Ваня, Силви
Благодаря за стихчетата и за онази скришничка оценка (ха, станали три вече) -
-
Еха! Огнено момиче си ти! Поздрав за страхотния стих, особено финала!
-
И грешна, и страстна, и много опасна,
и луда стихия, и дива магия...
От нея се пази и дявола даже...
Че кой ли ще смее да и откаже?!
Поздрав най-сърдечен... -
Дяволица е лирическата-видно е.
И горко му, който и` угажда.
Дваж по-зле и явно очевидно е
ако пък реши да и` откаже. -
Огънят е отчаян гладник. Гора да му дадеш, ще я лапне като едното нищо. Огънят в лирическата ти, Жан, макар и по-различен, е готов за пожарища. Енигмите са тръпка, но са само дребни съчки, които с времето ще припламват все по-слабо, а може и съвсем да угаснат, понеже на лирическата накрая ще й дотегне да храни с тях мижавия топлик.
Наглеждай я, Жан, щото ако адресатът на стихото не вземе сериозни мерки, тя, току виж склонила да го смени с някой прост "кюмюрджия"! -
И аз съм ти фенка, знаеш,предполагам,защото това,
което създаваш е стойностно и прекрасно! -
Ами то вече не знам какво хубаво да ти напиша, че да не се повтарям. Фен съм ти!
-
Очарователно, стихийо неземна!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
