В трамвая е задушно. И е мрачно.
А вечерта е звездна и красива.
В последната мотриса тихо плаче
една сама любов. И тъжна си отива.
По пътя ù поникват незабравки.
(очите ти от своя цвят са дали)
Остава глуха за циничните задявки
на пийнали, подвикващи нахали.
Тя спира в релсите замислен поглед.
(видяла двама ни в една посока)
Страните ù са топли. И са мокри.
Звездите я оглеждат от високо. ...