Много думи изписах.
Много болка изплаках.
Емигрантството писна.
Задушава ме мракът.
Финикийска робия.
Вечно влажни очи.
Всичко е мръсотия.
Истината горчи.
Нагласени игрички.
Губи давност честта.
Псувни без кавички.
Непукист е властта.
Интернет се вълнува.
Бял "Радецки" мълчи.
Тишината се чува.
Роми сбъдват мечти.
Парламентът с ограда.
Всеки дом зад решетка.
Тежка, родна награда
в Европейска рулетка.
Не шумят вече дебри
и Балканът е ням.
Непреклоннити в "зебри",
а крадците във храм.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
Дълбоко преживявам болката ти.Боли ме за всички емигранти, но и тук
не е за говорине.
Творбата ти е силно докосваща.Достатъчно си казал, затова няма да цитирам.Стихът ти е прекрасен!Поздравявам те за талантливо сътвореното ти стихотворение.Дано скоро се промени картинката!
Желая ти здраве и кураж!Оценям те най-високо!