30.05.2008 г., 7:23 ч.
Изтрити следи от токата и фуга
Една висока стълба заизкачва
звук в отлетяло дишане.
Премерените разстояния
тържествено оставят
в катедралата притихване.
А светлината се разтваря,
приема всеки лъч от слънце
във призмата на огледало
от движещите се във въздуха й ноти.
Отварят нежни трепети
на орган устни медени,
събрани тихи флейти,
в които вятър вплитал
от пъргавите свои пръсти
усещане да приласкава сън.
Косите на нощта са тъмен огън,
наситено настъпващо безвремие
на пътища,
в които всеки е поел
от мисълта да е потребен.
© Калина Костова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Красота...!
с обич, Калина. -
Хубаво стихо! В ре-минор ли е ?
Поздрави! -
Удоволствие бе прочитът на този стих...
Благодаря! Поздрави! -
"Косите на нощта са тъмен огън,
наситено настъпващо безвремие..."!!! -
Страхотно е!Картината оживява,усещам всичко-звуците,музиката,багрите,настроението,покоя,хармонията на осмисленото човешко съществуване в усета за потребност!!!
-
Изключително нежно!
Поздрав!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Приятелчице! Много!
п.п. скайп!