Изтръгнати от решетката на слепотата,
старците прераждат се във младенци.
И влачат дирите на време безконечно,
освободено от оковите предишни,
родило се в останките на мрака.
Изтръгнати от колелото на забравата,
те плачат за това, че спомените техни
озаряват бъдеще, където
мисълта е духът вечен,
а материята сътворена е от чувства.
И носейки се сред безбрежен океан,
те дирят пристан, дето да посеят ...