С тъга в очите прибираш се у дома.
Приела съдбата, склонила глава.
Уморена, без сили за напред.
Отдала се единствено на нечий живот.
От малко се нуждаеш, а не получаваш.
Изливаш болката горчива, във възглавницата вече сива.
Нов ден...нищо ново.
Еднообразно и добре познато е твоето ежедневие.
Въпреки това не чух веднъж дори да се оплачеш.
Виж, виж всичко хубаво на вън, виж пеперудите.
Те смеят се онесени в своите игри.
Не? Не, ти непомниш радостта, мечтите и смеха. ...