14.03.2021 г., 20:57 ч.

Извинявай, че пак съм пил. 

  Поезия » Любовна
486 1 0

Първа, втора, трета чаша... загубих точната бройка
Ти си ми в мислите, а това е моята упойка.

 

След тебе това ми стана порока
И така и не успях да запълня ямата дълбока.

 

Звъня ти по никое време
Да разбера как си е единственото за което ми дреме.

 

Телефона се вдига, но не е твоя глас
И аз отново пропадам в своята пропаст.

 

Затварям и отново си наливам
Бавно по бавно... загивам.
 

© Мартин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??