Извор е животът
ИЗВОР Е ЖИВОТЪТ
Животе, течеш в руслото на времето.
Течеш като ручей в зелена дъбрава -
впрегнато конче на паметта в стремето,
тичаш през сенки и слънчева жарава.
Срещаш се с руслата на други животи,
поели пътя на своите съкровени мечти.
Сливат се, натежават водите дълбоки.
В тях изгряват и залязват много луни.
Преминават през жлебове каменисти.
В пропасти се хвърлят с буен грохот.
Разпиляват се капки любовно лъчисти
и се подреждат като загадъчни строфи.
В теб вятърът вплита буйните си коси.
Дипли ги морно, дъждовно по вълните.
В сърцата още гърмовно, страстно ечи
заключената болка и радост в сълзите.
Редят се белезите по дъното и брега.
Поставят своите спомени за бъдното.
След време наследници по тях ще четат,
как дните от болка в Чест са превърнати.
Талазите са достигнали смирени края
на своята дълговечна, лелеяна мечта.
Ето - тук е океана световен, светъл Рая.
Тук ще застанат душите смалени под греха.
А там - в началото изворът все цъфти,
попътно изпраща своите нови животи...
Така, Животе, в безкрая ще продължиш
още по-цветен, смел, духовно грамотен...
27 10 2019
© Надежда Борисова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много мъдър стих, а финалът е чудесен! Поздрави!
-
Хареса ми.
-
Изворът на един живот е в творческото му движение...
Образност, движение от картина в картина; и съзидателен пейзаж от мъдрост!
Харесва ми!
Поздравления, Надежда!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
