Цикъл "Светулка на дланта"
Ти живееш в приказка,
аз - в тресавище
от измислици и
мечти посинели.
Гардероба от спомени
не отваряй,
горчи от износени
остарели надежди.
Над безсънната нощ
свети луната
сред звезди любопитни.
Звук на орган.
Лунна соната
над заспалите
в тъмното птици.
Не подавам пантофката
с размера ти точен.
Само те гледам
и виждам жената...
Жената, с която
сънят ми започва.
© Найден Найденов Всички права запазени