Извън ритъм
всичко има сенчеста страна
в дланта ми звънкат
Слънце и Луна
когато се ударят
чувам, че вибрират
на пулса ми се татуират
безконечно
Ин и Ян
последователни
почукват
после не ми отговарят
или просто аз не чувам
нищо
когато говорят заедно
сякаш си знаят
че не мога да ги асимилирам
цялостно
така или иначе
картинка на магнит
си разговаря с подсъзнанието ми
оставям го
а имам ли друг избор
не ми се намира подходящият
подслушвателен прибор
за да разбера всички отговори
които съдържа
кръвта ми
гори
тече
заземява се
понякога си мисли, че цъфти
и вероятно може
кой ти казва
дали
светнах лампата
възвръща баланса на очите ми
понякога съм убедена, че са призми
и че
им грешим формата
мозъкът ми се прави на махало
размишлява
не се усеща
че е късно
че вече ми е малко скучно
като куче ми се радва
че го имам
поглеждам го с лека досада
децата си приличат с кучетата
както и с мекотелите
планктона и фантазиите
и чувствата
изморяват те от жизненост
могат да бъдат каквото си поискат
и зависят от начина, по който
ги гледаш
не ми се иска
не, иска ми се
не, не ми се иска
но започвам да пиша
за мислите си
музата ми
е с характера на котка
и умело ме притежава
като ме пита
искаш ли
още една доза
светлина
© Северина Даниелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Събрала си доста различни наблюдения в този си текст, Ина, сякаш пъстър калейдоскоп и щипка откровения сред тях.
"Мозъкът ми се прави на махало..."
"децата си приличат с кучетата...изморяват те от жизненост..."
"музата ми е с характера на котка и умело ме притежава..."
Емоцията в творбата е сравнително неутрална, но въпреки това тя буди интерес.
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Добавка (10. 2. 2015): Даниелова, в случая напр. с това стихотворение - че няма много наплив, оценки, мнения и т.н., според мен е допълнителен индикатор, че то е определено хубаво! В него има нещо елитарно, т.е. качество, характерно за истинското изкуство. Тук 94-95% (