11.07.2014 г., 20:25 ч.

Извънземен 

  Поезия
519 0 6

Ръката ми със седем пръста

притиска болка в дясното сърце.

Не искам да умирам непотърсен,

без синьо слънце тук, под чуждото небе!

Копнея в бягащите гъби

да се протягам с трите си очи.

С усилие потискам воя скръбен -

у мен, с години вече, въздухът горчи.

 

Топя се цял на гладни капки,

по плоски храсти, в своя бавен сън -

неискан, димен, до венци нахапан...

И за какво? За нечие изящно "Бръм!"...

Да можех да не се търкалям,

да ходя, както мога го насън,

и гръдната ти кост да ме погали,

където името ти драсках с объл трън...

 

В дома си да се върна дето

звънят на пясък стъклени стени,

а сини грудки цъкат стара песен

за вирус в декомпресия с обратен спин...

Една ръка със седем пръста,

и две сърца... Не съм за този свят!

Сълза от третото око откъсвам -

разбрах...Родините неистово болят.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • благодаря за коментарите!
  • !!!
  • привет, марсианке
  • Аз усетих носталгия по родното.

    Поздрави, Радост!
  • Наистина си извънземна!
  • "Сълза от третото око откъсвам" - ярка поетична находка, която за пръв път срещам. Поздравление, Радост - много хубаво хрумване на фона на цялостно великолепния ти поетичен текст. Ръката със седем пръста е може би намек за седемте смъртни гряха...? Ако съм успял да разгадая авторския замисъл.

    Сърдечен поздрав от мен!
Предложения
: ??:??