24.05.2023 г., 20:55 ч.

Цяла запетая… 

  Поезия
217 0 1


Изядох цяла запетая – погълнах я, като мезе…
Не ми приседна – да се знае,
бе враг на бойното поле.

И знаци – хакнати: ордьоври и гарнитури в ред безброй.
И препинателни шедьоври – и всякакви слънца от сой.
Се взряха в мене – с тон намръщен, че тяхната сестра била,
все пренебрегната и тъжна, все запокитена и зла.
А вие точки, удивителни – не сте ли чули за това?
Че всички мили въпросителни, са на гурбет – реших така.

© Аспарух Любенов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И тук поуката е ясна:
    преди да пишеш и четеш
    за да не ти е после тясно
    Хапни си първо най-добре.

    Забавно се е получило.Поздрави!
Предложения
: ??:??