Не, нямаш празник! Слушай мен!
Днес празникът е на жената.
Стоиш във рокля ти смутен
и със червило по устата.
Жена, това е Божи дар.
Жена това си е призвание.
Жената е житейски фар.
Жена е титла и е звание.
Студът превръща в топлина,
а ти ме караш да студея.
Написал съм "Бъди жена",
но ти не можеш като нея.
Поклон жената заслужава,
а ти лечение добро.
Жена да си, това е слава.
Дано си ме разбрал, дано.
Събирам нежните си думи,
за всички дето са жени,
а ти със своето безумие
в заблудата си остани.
© Валентин Йорданов Всички права запазени