Жадувам те -
като напукана земя сълзите дъжд
на небето благодатно.
Мечтая те -
като затворена в клетка птица
синия простор,
а като дойдеш ти при мен
попарваш ме
като слана забравен стрък,
рушиш ме
като скала, застанала на пътя на река...
Недей така –
с поглед аз те моля,
не ме изливай,
а изпий ме като пътник жаден
капките вода последни...
© Рамира Всички права запазени