Безспирно изнизват се дните
и лятото бавно изгася жарта си.
Оставя морето следи в душите,
безгрижно сновали по пясъка мек.
Отново ще търсят безспирния полъх
на вятъра вечен, изтриващ тъгата.
Ще искат, ще чакат пак те да се върнат
за ласки и нежност жадни сърцата.
Нашепва им времето, страж неуморен,
ще дойдат отново пак пъстрите дни,
но всичко изстрадано трябва да бъде,
за да бъдем щастливи пак както преди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация