Безспирно изнизват се дните
и лятото бавно изгася жарта си.
Оставя морето следи в душите,
безгрижно сновали по пясъка мек.
Отново ще търсят безспирния полъх
на вятъра вечен, изтриващ тъгата.
Ще искат, ще чакат пак те да се върнат
за ласки и нежност жадни сърцата.
Нашепва им времето, страж неуморен,
ще дойдат отново пак пъстрите дни,
но всичко изстрадано трябва да бъде,
за да бъдем щастливи пак както преди.