Подай ми ръка
и прогони мисълта,
да поскитаме заедно, сърцето ми пожела.
След обширна пустощ
от сива тъга,
спри край пълната с нежност река.
Със своята четка
и капки вода,
рисувай по мене- мечта, след мечта.
Вдъхни ми живот
и тихо после ела,
близо до създадената от тебе жена.
Погледни високо във небето,
не искам да сваляш звезда,
но за целувка, бих заменила сълза.
Забрави за страха си
и просто подай ми ръка,
защото в скитането ни случват се чудеса.
© Емили Всички права запазени
...Забрави за страха си
и просто подай ми ръка,
защото в скитането ни
случват се чудеса."
Дано скоро те осени нещо и да прочета нови стихове от тебе! Весели празници!