От години вече трудно преброими,
трупаше се в мен жажда неутолима -любовна.
Жажда сякаш непреодолим.
Тя държеше ме буден в ноща.
И взирах се в мрака и наливах
аколохол в своята чаша,поне за
малко болката да спре,отпивайки
с големи глътки от огненото питие.
До мен спеше тя-моята жена.
Понякога в съня и шепнех за жаждата любовна,тровеща ме всяка нощ и пронизващаме сякаш с нож.
Липсваш ми любима,мечтая отново да ме развалнуваш и душата моя с любовни ласки да лекуваш.
Мечтая моя любов пак първата ни среща да преживеем и с трпетно очакване всичко по пътя си да преодолеем.
Мечтая любима пак да сме само аз и ти и безкрайната вселена над нашата любов да бди.
Мечтая,мечтая,но си останах само с мечти-истината за нашата любов друго ни крещи.
Ти отдавна си студена и в своите проблеми си единствено вглъбена.
Гледаш ме със стъклените си очи и сякаш нищо в теб не трепти.
И спира да бие мойто сърце и отново в мъка безпаметна пирувам и за теб любов тъгувам.
Ако можех само да забравя за тези интимни спомени на свещи и мигове горещи..само ако можех,но немога.
Един живот,една любов така съм устроен и така ще е до сетния ми ден.
Сега бавно гасне нещо в мен-без любов кошмар е всеки ден.
Прежаднял застанал до прсъхналия извор отново замечтан-да мога да отпия от любония ти елексир и да запълня празнотата с магия.
Жаден вехна,а ти си толкова далеч от мен.
Скоро,като паднало листо прост ще изсъхна и ще изчезна някой ден.
И когато вятъра задуха в прах ще се превърна и ще намеря,аз покой полепил се в косите твой.
Плахо прошепвам в съня ти....
Имам нужда от теб.Имам нужда от твойта ръка и милувка.
Целувам те нежно дано отново в теб да посея зрънцето надежда от нашата любов.
И дано отново тя израсте,дори по силна и страсттна.
Сега ако можеш ми прости-виновен съм и много боли.
Ще опитам да затворя тези тъжни очи.
Обичам те само това зная.
Жаждата любовна за мен е вечна,дори и след края.
© Луциян Кацев Всички права запазени